Етикет: sci-fi
-
НЯКОГА
– До кога трябва да предадеш курсовата работа? – попита майката, докато събираше чиниите от обяда. – Имам 10 дни до крайния срок. Което значи, че ще прекарам по 7-8 часа в библиотеката следващите няколко дни. Имам да преровя над 20 книги, да синтезирам необходимото от тях, да го препиша, после да нахвърлям няколко чернови…
-
БИБЛИОТЕКАТА
Вървеше по пустия планински път. От двете ѝ страни се извисяваха дървета. Пътят се извиваше през гора и малки поляни и не се чуваше нищо освен жужене на насекоми и птича песен. Беше спокойно и красиво, но тя беше нащрек. На всеки няколко минути се оглеждаше за проблясък на метал – кула, жица или дрон.…
-
СПРАВЕДЛИВОСТ
Павел прекара два месеца в изолация, както беше планирал. Имаше нужда от пълно уединение, за да свърши работата по приложението, за което имаше сключен договор с обещание за огромна сума. Опитът по време на пандемията с блажената липса на поводи за разсейване го бе научил на най-ефикасния начин за работа. Преди да се заключи вкъщи,…
-
ПЪТ НА ПАРЧЕТА
Пъзелите бяха голямата му страст още от дете. За първи път откри един сред купчините вестници, които се трупаха на нощното шкафче на майка му в болницата. Прекарваше много време до леглото ѝ, докато тя спеше. Веднъж ровеше сред тях и търсеше нещо интересно за четене и така попадна на кутия, оставена от предишен пациент.…
-
ПОВРЕДАТА
Той вървеше из пустия осветен коридор. Залата със сървърите се намираше в дъното на коридора, зад тежка заключена врата. За да стигне до нея, трябваше да извърви над петдесет метра през сивия, осветен с луминисцентни светлини тунел, което му доставяше неимоверно удоволствие. Наслаждаваше се на всяка крачка и старателно избягваше скоростните ленти от двете страни.…
-
AFTERLIFE
– Можете да се преоблечете в тази стая – каза учтиво русото създание с неопределен пол, като отвори вратата към малка уютна стая с две канапета. Върху всяко имаше оставен сгънат комплект от блуза и панталон от лека памучна материя в бледожълто. Двамата влязоха и затвориха вратата след себе си. – Ох, сега и да…
-
ИЗКУСТВО
Импресиите бяха новото изкуство, по което всички полудяха. Съчетаваше в себе си визия и чувство, потапяше зрителя в нещо като сън и създаваше в него великолепно и ново светоусещане. Развитието на технологиите и възможността върху тънък стъклен панел да оставиш „мисловен отпечатък“, който да предаде усещането само чрез докосване от друг човек, позволи на не…
-
СИГНАЛЪТ
Водната повърхност се издигаше пред нея като застинала вълна. Хълм, покрит с вода. Но водата не се стичаше надолу, а стоеше неподвижна въпреки наклона. Това беше зловещо и красиво в същото време. През прозрачната повърхност се виждаше песъчливо дъно, а самата вода бе набраздена от лек бриз. Над главата ѝ се простираше безкрайно синьо небе…
milenamileva.com 