Етикет: MilenaMileva
-
РЕДАКТОРЪТ
Сутрешното слънце осветяваше постройката на върха на планината. Тя представляваше малка хижа с дървен покрив и огромни прозорци на всяка стена. Съдържаше само две скромни помещения – малко по-голяма дневна/спалня със спретнат кухненски ъгъл, бюро с компютър до един от прозорците и единично легло с мека шарена завивка до другия, и малка баня с тоалетна.…
-
ПЪТУВАНЕ
Всичко започна от един поглед. Имаше и думи между тях, които тогава изглеждаха важни, но сега той не можеше да си ги спомни, спомняше си само този поглед и усещането за пълна мъгла наоколо. Когато си тръгваше след разговора им, си помисли „Сега няма да мога да я изкарам от главата си“. Това се превърна…
-
СИГНАЛЪТ
Водната повърхност се издигаше пред нея като застинала вълна. Хълм, покрит с вода. Но водата не се стичаше надолу, а стоеше неподвижна въпреки наклона. Това беше зловещо и красиво в същото време. През прозрачната повърхност се виждаше песъчливо дъно, а самата вода бе набраздена от лек бриз. Над главата ѝ се простираше безкрайно синьо небе…
-
ЦВЕТЯТА
Пламтящи, огнени цветове, които изригват от гърдите ѝ, превземат мрака и разцъфват като хищни лилии, жадни за живот, протягащи езици нагоре….усеща как енергията блика от нея и ги храни, как им дава живот докато собственото ѝ тяло олеква….толкова са красиви ….Нещо я стресна от унеса и тя отвори очи. Цветята изчезнаха и силите ѝ неохотно…
-
СЪНЯТ
По ръба на мъглата от сън, вкопчвам се в одеялото на нощта Разкъсано време плющи Не ме буди, още сънувам града Седеше във влака, облегнала буза на ръката си и очите ѝ разсеяно се плъзгаха по бягащия пейзаж. Опитваше се да се отпусне колкото се може повече и да разпилее мислите си, за да си…
-
МЕТРОМАНТИЧНО
Петър стискаше гладкия продълговат предмет в ръката си. – Трябва да го направиш, идеята е страхотна – прошепна Ирена в ухото му. – Не съм сигурен, много е странно – отвърна той, също така шепнешком. – Напротив. Затова, като видя обицата, я вдигна. И не ѝ я даде – логично посочи тя. – Просто се…
milenamileva.com 