Етикет: MilenaMileva
-
ТАНЦ
Вървя през парка в здрача по следите на мелодията. Заради нея прескочих перваза и излязох от вкъщи посред нощ. Зеленината на ниските храсти е приела цвета на нощта. Тук-там виждам по някоя светулка. Минавам покрай статуята на куче, застанала на задни крака с наострени уши, в светложълт камък и реалистични размери. Първият път, когато видях…
-
ОСТРОВЪТ
Асен гледаше камъчетата в буркана, които просветваха на късните слънчеви лъчи през прозореца. Изи му ги донесе като сувенир и му каза да ги държи във вода, за да показват истинските си цветове. Обичаше да му подарява странни сувенири – не предмети, купени от сергии и магазини, а миди, камъни, хербарии от цветя, парченце от…
-
POETRY IN ENGLISH
you left an eternal autumn in my heart sadly beautiful, magnificently dying in exploding colors of decay All the breadcrumbs lead to your door. Why is it locked? choosing carefully all the pieces to make the perfect me to fit the perfect you they won’t stick together though so leave them scattered on the floor…
-
НЯКОГА
– До кога трябва да предадеш курсовата работа? – попита майката, докато събираше чиниите от обяда. – Имам 10 дни до крайния срок. Което значи, че ще прекарам по 7-8 часа в библиотеката следващите няколко дни. Имам да преровя над 20 книги, да синтезирам необходимото от тях, да го препиша, после да нахвърлям няколко чернови…
-
СПРАВЕДЛИВОСТ
Павел прекара два месеца в изолация, както беше планирал. Имаше нужда от пълно уединение, за да свърши работата по приложението, за което имаше сключен договор с обещание за огромна сума. Опитът по време на пандемията с блажената липса на поводи за разсейване го бе научил на най-ефикасния начин за работа. Преди да се заключи вкъщи,…
-
ПЪТ НА ПАРЧЕТА
Пъзелите бяха голямата му страст още от дете. За първи път откри един сред купчините вестници, които се трупаха на нощното шкафче на майка му в болницата. Прекарваше много време до леглото ѝ, докато тя спеше. Веднъж ровеше сред тях и търсеше нещо интересно за четене и така попадна на кутия, оставена от предишен пациент.…
-
МАГИЯТА
Тя седеше и разсъждаваше над изгубеното време. Чувстваше се безпомощна и разпиляна. Сякаш в някакъв момент, подмамена от звука на веселба навън, беше излязла от себе си и вратата се беше затръшнала зад нея. Сега стоеше в студен коридор някъде между собствения си живот и живота на другите и като през мътно стъкло виждаше уютната…
-
ПОВРЕДАТА
Той вървеше из пустия осветен коридор. Залата със сървърите се намираше в дъното на коридора, зад тежка заключена врата. За да стигне до нея, трябваше да извърви над петдесет метра през сивия, осветен с луминисцентни светлини тунел, което му доставяше неимоверно удоволствие. Наслаждаваше се на всяка крачка и старателно избягваше скоростните ленти от двете страни.…
-
КАКВО Е ДА СИ БОГ ЗА ЕДИН ДЕН
Момчето седеше във виолетовия здрач на плажа и ридаеше. Крещеше от гняв и раздразнение. Удряше с длани и вкопчваше пръсти в мокрия пясък. Беше толкова ядосан. Вече беше на 13, а всички се отнасят с него като с дете. Не му вярват, винаги него го обвиняват. Все той е виновен. Писна му. Морето бушуваше срещу…
-
AFTERLIFE
– Можете да се преоблечете в тази стая – каза учтиво русото създание с неопределен пол, като отвори вратата към малка уютна стая с две канапета. Върху всяко имаше оставен сгънат комплект от блуза и панталон от лека памучна материя в бледожълто. Двамата влязоха и затвориха вратата след себе си. – Ох, сега и да…
milenamileva.com 