Етикет: любов
-
ТАНЦ
Вървя през парка в здрача по следите на мелодията. Заради нея прескочих перваза и излязох от вкъщи посред нощ. Зеленината на ниските храсти е приела цвета на нощта. Тук-там виждам по някоя светулка. Минавам покрай статуята на куче, застанала на задни крака с наострени уши, в светложълт камък и реалистични размери. Първият път, когато видях…
-
ОСТРОВЪТ
Асен гледаше камъчетата в буркана, които просветваха на късните слънчеви лъчи през прозореца. Изи му ги донесе като сувенир и му каза да ги държи във вода, за да показват истинските си цветове. Обичаше да му подарява странни сувенири – не предмети, купени от сергии и магазини, а миди, камъни, хербарии от цветя, парченце от…
-
МАГИЯТА
Тя седеше и разсъждаваше над изгубеното време. Чувстваше се безпомощна и разпиляна. Сякаш в някакъв момент, подмамена от звука на веселба навън, беше излязла от себе си и вратата се беше затръшнала зад нея. Сега стоеше в студен коридор някъде между собствения си живот и живота на другите и като през мътно стъкло виждаше уютната…
-
СПОМЕН
Имаше дни, в които споменът за него я навестяваше толкова жив и осезаем, сякаш можеше да разговаря с него. Днес беше такъв ден. И тя имаше нужда повече от всякога да прекара време с него. Знаеше, че планината, тяхната планина e мястото, където може да се отдаде на това усещане, без никой да го нарушава.…
-
МУЗАТА
Срещата с Ая бе резултат от поредица от необичайни събития. Траян имаше само двама приятели, с които се виждаше един-два пъти в месеца, понякога и по-рядко. Не обичаше да излиза. Случваше се да го изкарат от ателието му за по бира, но винаги ходеха на обичайното квартално барче, където често бяха сами в ъгъла. Но…
-
ИЗКУСТВО
Импресиите бяха новото изкуство, по което всички полудяха. Съчетаваше в себе си визия и чувство, потапяше зрителя в нещо като сън и създаваше в него великолепно и ново светоусещане. Развитието на технологиите и възможността върху тънък стъклен панел да оставиш „мисловен отпечатък“, който да предаде усещането само чрез докосване от друг човек, позволи на не…
-
ПЪТУВАНЕ
Всичко започна от един поглед. Имаше и думи между тях, които тогава изглеждаха важни, но сега той не можеше да си ги спомни, спомняше си само този поглед и усещането за пълна мъгла наоколо. Когато си тръгваше след разговора им, си помисли „Сега няма да мога да я изкарам от главата си“. Това се превърна…
-
СИГНАЛЪТ
Водната повърхност се издигаше пред нея като застинала вълна. Хълм, покрит с вода. Но водата не се стичаше надолу, а стоеше неподвижна въпреки наклона. Това беше зловещо и красиво в същото време. През прозрачната повърхност се виждаше песъчливо дъно, а самата вода бе набраздена от лек бриз. Над главата ѝ се простираше безкрайно синьо небе…
-
МЕТРОМАНТИЧНО
Петър стискаше гладкия продълговат предмет в ръката си. – Трябва да го направиш, идеята е страхотна – прошепна Ирена в ухото му. – Не съм сигурен, много е странно – отвърна той, също така шепнешком. – Напротив. Затова, като видя обицата, я вдигна. И не ѝ я даде – логично посочи тя. – Просто се…
milenamileva.com 