Етикет: къс разказ
-
ТАНЦ
Вървя през парка в здрача по следите на мелодията. Заради нея прескочих перваза и излязох от вкъщи посред нощ. Зеленината на ниските храсти е приела цвета на нощта. Тук-там виждам по някоя светулка. Минавам покрай статуята на куче, застанала на задни крака с наострени уши, в светложълт камък и реалистични размери. Първият път, когато видях…
-
НЯКОГА
– До кога трябва да предадеш курсовата работа? – попита майката, докато събираше чиниите от обяда. – Имам 10 дни до крайния срок. Което значи, че ще прекарам по 7-8 часа в библиотеката следващите няколко дни. Имам да преровя над 20 книги, да синтезирам необходимото от тях, да го препиша, после да нахвърлям няколко чернови…
-
МАГИЯТА
Тя седеше и разсъждаваше над изгубеното време. Чувстваше се безпомощна и разпиляна. Сякаш в някакъв момент, подмамена от звука на веселба навън, беше излязла от себе си и вратата се беше затръшнала зад нея. Сега стоеше в студен коридор някъде между собствения си живот и живота на другите и като през мътно стъкло виждаше уютната…
-
ПОВРЕДАТА
Той вървеше из пустия осветен коридор. Залата със сървърите се намираше в дъното на коридора, зад тежка заключена врата. За да стигне до нея, трябваше да извърви над петдесет метра през сивия, осветен с луминисцентни светлини тунел, което му доставяше неимоверно удоволствие. Наслаждаваше се на всяка крачка и старателно избягваше скоростните ленти от двете страни.…
-
ПРОВИДЕНИЕ
Идеята, както много други щури идеи, му дойде насън. Да разработи приложение, което да дава отговор на съдбовни човешки колебания чрез песен. Когато се събуди, се разсмя на глас. После изпи две кафета и започна да програмира алгоритъма. Беше програмист със собствена банда. Беше създателя на бандата, пишеше песните и бе най-ентусиазираният ѝ член. Беше…
-
AFTERLIFE
– Можете да се преоблечете в тази стая – каза учтиво русото създание с неопределен пол, като отвори вратата към малка уютна стая с две канапета. Върху всяко имаше оставен сгънат комплект от блуза и панталон от лека памучна материя в бледожълто. Двамата влязоха и затвориха вратата след себе си. – Ох, сега и да…
-
РЕДАКТОРЪТ
Сутрешното слънце осветяваше постройката на върха на планината. Тя представляваше малка хижа с дървен покрив и огромни прозорци на всяка стена. Съдържаше само две скромни помещения – малко по-голяма дневна/спалня със спретнат кухненски ъгъл, бюро с компютър до един от прозорците и единично легло с мека шарена завивка до другия, и малка баня с тоалетна.…
-
РЕСТАРТ
Мънички, почти пренебрежими промени наоколо, толкова незабележими, че всеки друг би ги пропуснал или пренебрегнал. Но аз знаех, че когато се натрупваха, предстоеше поредната промяна. Онзи ден в театър забелязах мъж с къдрава коса и високи скули, с яркозелена риза и червен шал около врата. Седеше на предния ред, затворил очи и сключил ръце пред…
-
ИЗКУСТВО
Импресиите бяха новото изкуство, по което всички полудяха. Съчетаваше в себе си визия и чувство, потапяше зрителя в нещо като сън и създаваше в него великолепно и ново светоусещане. Развитието на технологиите и възможността върху тънък стъклен панел да оставиш „мисловен отпечатък“, който да предаде усещането само чрез докосване от друг човек, позволи на не…
-
ПЪТУВАНЕ
Всичко започна от един поглед. Имаше и думи между тях, които тогава изглеждаха важни, но сега той не можеше да си ги спомни, спомняше си само този поглед и усещането за пълна мъгла наоколо. Когато си тръгваше след разговора им, си помисли „Сега няма да мога да я изкарам от главата си“. Това се превърна…
milenamileva.com 