Етикет: кратък разказ
-
ТАНЦ
Вървя през парка в здрача по следите на мелодията. Заради нея прескочих перваза и излязох от вкъщи посред нощ. Зеленината на ниските храсти е приела цвета на нощта. Тук-там виждам по някоя светулка. Минавам покрай статуята на куче, застанала на задни крака с наострени уши, в светложълт камък и реалистични размери. Първият път, когато видях…
-
ОСТРОВЪТ
Асен гледаше камъчетата в буркана, които просветваха на късните слънчеви лъчи през прозореца. Изи му ги донесе като сувенир и му каза да ги държи във вода, за да показват истинските си цветове. Обичаше да му подарява странни сувенири – не предмети, купени от сергии и магазини, а миди, камъни, хербарии от цветя, парченце от…
-
НЯКОГА
– До кога трябва да предадеш курсовата работа? – попита майката, докато събираше чиниите от обяда. – Имам 10 дни до крайния срок. Което значи, че ще прекарам по 7-8 часа в библиотеката следващите няколко дни. Имам да преровя над 20 книги, да синтезирам необходимото от тях, да го препиша, после да нахвърлям няколко чернови…
-
СПРАВЕДЛИВОСТ
Павел прекара два месеца в изолация, както беше планирал. Имаше нужда от пълно уединение, за да свърши работата по приложението, за което имаше сключен договор с обещание за огромна сума. Опитът по време на пандемията с блажената липса на поводи за разсейване го бе научил на най-ефикасния начин за работа. Преди да се заключи вкъщи,…
-
ПЪТ НА ПАРЧЕТА
Пъзелите бяха голямата му страст още от дете. За първи път откри един сред купчините вестници, които се трупаха на нощното шкафче на майка му в болницата. Прекарваше много време до леглото ѝ, докато тя спеше. Веднъж ровеше сред тях и търсеше нещо интересно за четене и така попадна на кутия, оставена от предишен пациент.…
-
МАГИЯТА
Тя седеше и разсъждаваше над изгубеното време. Чувстваше се безпомощна и разпиляна. Сякаш в някакъв момент, подмамена от звука на веселба навън, беше излязла от себе си и вратата се беше затръшнала зад нея. Сега стоеше в студен коридор някъде между собствения си живот и живота на другите и като през мътно стъкло виждаше уютната…
-
ПОВРЕДАТА
Той вървеше из пустия осветен коридор. Залата със сървърите се намираше в дъното на коридора, зад тежка заключена врата. За да стигне до нея, трябваше да извърви над петдесет метра през сивия, осветен с луминисцентни светлини тунел, което му доставяше неимоверно удоволствие. Наслаждаваше се на всяка крачка и старателно избягваше скоростните ленти от двете страни.…
-
СПОМЕН
Имаше дни, в които споменът за него я навестяваше толкова жив и осезаем, сякаш можеше да разговаря с него. Днес беше такъв ден. И тя имаше нужда повече от всякога да прекара време с него. Знаеше, че планината, тяхната планина e мястото, където може да се отдаде на това усещане, без никой да го нарушава.…
-
КАКВО Е ДА СИ БОГ ЗА ЕДИН ДЕН
Момчето седеше във виолетовия здрач на плажа и ридаеше. Крещеше от гняв и раздразнение. Удряше с длани и вкопчваше пръсти в мокрия пясък. Беше толкова ядосан. Вече беше на 13, а всички се отнасят с него като с дете. Не му вярват, винаги него го обвиняват. Все той е виновен. Писна му. Морето бушуваше срещу…
-
ПРОВИДЕНИЕ
Идеята, както много други щури идеи, му дойде насън. Да разработи приложение, което да дава отговор на съдбовни човешки колебания чрез песен. Когато се събуди, се разсмя на глас. После изпи две кафета и започна да програмира алгоритъма. Беше програмист със собствена банда. Беше създателя на бандата, пишеше песните и бе най-ентусиазираният ѝ член. Беше…
milenamileva.com 