milenamileva.com

– Изчетохте ли всички условия и предупреждения, преди да запазите час? – попита рецепциониста. Не се опитваше да скрие отегчението си. Около него се носеше миризма на току-що загасена цигара. – Без въпроси за хора, които е можело да бъде спасени и природни бедствия – софтуерът просто няма да даде отговор, ако тръгнете в тази посока.

– Да, да, изчетох наясно съм – потвърди мъжа, докато пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. – Нямам търпение да го пробвам.

Рецепционистът го погледна със смесица от съчувствие и съжаление. Клиентът беше облечен с тениска и провиснали дънки, които не му стояха добре. Беше на неопределена средна възраст и вероятно беше от хората, които нощем мечтаеха да спечелят от тотото, а денем се мъчеха да не заспят на скучната си работа.

– Няма да ви хареса отговора – каза той с въздишка, след което прибра сумата за таксата, която клиентът плати, без да обърне внимание на предупреждението. Стана и поведе клиента към съседната стая, което имаше екран и клавиатура.

– Трябва да попълните отговорите на всички въпроси честно и откровено, за да работи правилно програмата – напомни рецепционистът. Клиентът кимна и седна на стола пред екрана. Рецепционистът затвори тихо вратата и се върна на мястото си. След около 30 минути човекът излезе от стаята омърлушен. Не каза нищо и напусна офиса с въздишка.

Рецепционистът поклати глава. Май скоро трябваше да приключи с експеримента. Гледката на поредица от смачкани хора всеки ден, които излизаха още по-подтиснати, определено не му се отразяваше добре. Макар че някои си го заслужаваха. Например като следващия клиент – жена, която нахлу с гръм и трясък. Облечена в къса прилепнала рокля, поклащаща се на иглени токчета, тя размяташе дългата си лъскава коса и цупеше подпухнали устни, докато й даваше стандартните инструкции как да използва програмата. Този път дори не направи опит да я предупреди, само подчерта, че таксата не подлежи на връщане независимо от резултата.

Тя също излезе след около половин час, като почти крещеше:

-Това не може да е вярно, тази машина лъже, глупост! Аз си знам, че този негодник е причината за всичките ми нещастия! Само ако знаех колко е долен…Никога нямаше да съм на това дередже!

Рецепционистът не каза нищо. Нямаше смисъл да я убеждава, вече се бе сблъсквал с немалко подобни на нея. Не беше готова за истината, а може би и никога нямаше да бъде. Излезе отпред да изпуши още една цигара.

„Само ако знаех“ бе софтуер, разработен от него. Получи се малко на шега в резултат от дълга пиянска дискусия с най-близкият му приятел, който си падаше малко философ. Влязоха в поредния спор за това дали човек е отговорен за съдбата си или определени събития променят завинаги курса на живота му.

– Кой не е лежал в безсънна нощ да си представя пътя, по който би се развил живота му, ако можеше да се върне назад и да промени нещо в по-ранен ключов момент. Например – да вземе различно важно решение в живота си, да избегне голяма грешка, да направи правилната инвестиция. Нали се сещаш, „само ако знаех правилния отговор на изпита, ако знаех тази професия какво бъдеще има, ако знаех че биткойн ще стане голяма работа, ако знаех, че тези приятели са лошо влияние, ако знаех, че не добра идея да се напивам преди интервюто за работа“ – изреждаше програмистът. А приятелят му смяташе, че хората търсят вината във външни обстоятелства и избягват да поемат отговорността за изборите си.

– Оставям настрана ситуациите, в които мечтаеш да предотвратиш човешки жертви или да предупредиш за природно бедствие. Първото е сложна тема, а второто за съжаление е извън нашия контрол – поясни той. – Ако говорим за ежедневните ни избори – дори и да имаш възможността да избегнеш грешка, или пък да предизвикаш положителна промяна благодарение на знание в подходящия момент, в хода на живота си рано или късно ще направиш нещо, с което отново ще се върнеш там, където си. И повярвай ми, това ще стане много скоро. Защото твоите избори са резултат от твоята психика, личност, съвкупност от опита ти и човек се променя и израства именно благодарение на болезнените уроци.

За да провери кой е прав, на програмиста му хрумна да разработи програма, която, благодарение на подробна информация за определения човек и изключително богата база данни за съвремие, история, човешка психология и теория на вероятностите можеше да даде отговор какво би се случило в живота на субекта, ако се промени конкретно събитие. Субектът трябваше да попълни подробен въпросник с вярна и обективна информация и програмата разиграваше вариантите, след което поднасяше своя отговор. Програмистът го изпита първо върху себе си и се смя горчиво, когато видя резултата. Пробва различни отправни точки, като използваше няколко ключови момента от живота си – без особена разлика в окончателния отговор.

Но опитът на един човек не е достатъчен като доказателство – затова той реши да проведе експеримент. Пусна привлекателна реклама в социалните мрежи и организира офис, където хората идваха и имаха възможност да проверят дали ако в онзи конкретен момент са можели да вземат друго решение, животът им щеше да бъде коренно различен. Но отговорът винаги беше разочароващ за тях. След като изслуша разказа за експеримента му, приятелят му заключи:

– Уви, мъдростта идва именно от натрупаните грешки и осъзнатите пропуски. Сигурно се чувал сентенцията, че животът първо ни изпитва, а после ни дава да си научим урока… просто няма как да обърнеш тази последователност. „Само ако знаех“ е безсмислено упражнение. За да се възползваш от предимствата на знанието, трябва да имаш мъдрост, която няма как да притежаваш, без да си изстрадал последиците от лош избор.

Разказът е публикуван в сборника „Само ако знаех“ на издателство „ЛитДизайн“ 2023, издаден след Шестия национален конкурс „Мостове“2023.