milenamileva.com

– До кога трябва да предадеш курсовата работа? – попита майката, докато събираше чиниите от обяда.

– Имам 10 дни до крайния срок. Което значи, че ще прекарам по 7-8 часа в библиотеката следващите няколко дни. Имам да преровя над 20 книги, да синтезирам необходимото от тях, да го препиша, после да нахвърлям няколко чернови и накрая да напечатам всичко на печатната машина – отвърна синът.

Той бе студент първи курс по психология, много популярна и необходима в момента специалност.

– Може да ти помогна накрая с печатането на машината, ако не ти стига времето – отбеляза майката.

– Благодаря, мамо, ще се опитам да се справя сам.

– А някога това щеше да ми отнеме 2 дни – един ден събиране на информацията от интернет, и едни ден синтез и писане, – въздъхна носталгично майката, след което му подаде пакет. – Ето ти сандвичи и сок, да не се налага да излизаш и да търсиш ядене.

– О, супер, мерси, мамо, ще ми спести поне час. Да, и друг път си ми разказвала колко е било лесно с компютрите и интернет. Но сега това не е вариант – каза младежът, метна тежката чанта, пълна с тетрадки и химикалки, и излезе навън.

Майката го проследи с погледи с поглед през прозореца как излиза от вкъщи и се мята на колелото. Малката ѝ дъщеря седеше на кухненската маса и пишеше прилежно домашното си по литература. Майката пусна радиото. Зазвуча песен, която и двете обичаха и започнаха да припяват в хор. Това подобри малко настроението ѝ.

– Мамо, какво ти липсва най-много от интернет? – попита дъщерята.

– Хъм, мисля, че YouTube.

– Какво беше това?

– Ами музикален канал, по който можеше да си пуснеш която песен искаш, колкото пъти искаш.

– И на плочата можеш?

– Да, ама няма как да имаш всички плочи на света. Или почти всички. А можеше да гледаш и видеоклипа, без да търсиш касета, да превърташ…Както и да е, няма го вече, – махна с ръка майката и свали престилката.

– А на теб, тате? – обърна се дъщерята към бащата, който попълваше бързо и умело кръстословицата в съботния вестник.

– Видеоигрите. Но добре че сега има Dungeons and Dragons в кръчмата. Като стана въпрос, време е да тръгвам, днес ще продължим по-дълго, имаме да довършим мисията – той им намигна дяволито, после излезе с бодра крачка.

Момичето продължи с домашното, а майката загледана в пейзажа отвън, си спомняше времето на нейната младост, когато всички използваха компютри, смартфони и имаха достъп до интернет. Когато денят започваше с ровене и споделяне в социалните медии, когато домашните се пишеха с няколко клика търсене в дигитализираните обеми от информация, когато можеше да си гледаш филм на компютъра в леглото, когато офисната работа можеше да се работи и от вкъщи…

Докато не се появи Изкуственият интелект. В началото беше удобен инструмент, макар че именно разработващите го компании предупреждаваха за опасността от нерегулираното му развитие.

Когато езиковите генератори на отворените изкуствени интелекти започнаха да заместват и пренаписват информацията в мрежата, на която всички разчитаха, хората за първи път усетиха как Изкуственият интелект може наистина да застраши човешката култура и общество. Началото бе положено от политици и манипулатори на общественото мнение, които искаха да използват мощта на ИИ за пропаганда и разпространяване на информация, показваща света в светлината на техните аргументи, колкото и безумни да бяха те. Но като самообучаваща се машина скоро ИИ поде процеса самостоятелно и изведнъж в интернет настъпи истински хаос. Лъжливите факти изтриваха истинските, историята стана измислица, съчинена в угода на всеки, който има мнение по въпроса…

Първи образователните институции реагираха – забраниха интернет като източник на информация – тогава за първи път от години ученици и студенти трябваше отново да използват библиотеките.

Но ИИ бе завзел мрежата и вече на нищо не можеше да се има доверие. Беше като малко дете, което се забавляваше с целия безбрежен свят от информация, ширнал се пред него. Най-критично бе положението в банките и отбранителните системи. Хората бяха изключително зависими от компютърните системи и свързаността, която осигуряваха и за известно време никой не можеше да се ориентира. Много бързо настъпи анархия, милиони изгубиха спестявания и инвестиции, вече не бе ясно кой на какво е собственик и нищо не работеше както трябва. А когато световните сили се оказаха на ръба на унищожителна световна война, дирижирана от изпуснат от контрол ИИ, тогава вече нямаше съмнение, че компютрите и интернет просто трябваше да престанат да съществуват. Човечеството премина офлайн и унищожи дружно източника на опасността.

Мина дълъг и тревожен период, докато обществото си стъпи на краката. Трябваше да си припомнят живота преди компютрите и интернет. Върнаха се аналоговите телефонни линии, изровиха старите апарати с телефонни шайби, заработиха пак телеграфните кули. Библиотеките и архивите, пълни с хартиени копия на документи, отново станаха основният и неоспорим източник на информация. Медицината направи голяма крачка назад и много животи бяха погубени, тъй като не можеха да разчитат на технологичния прогрес, постигнат през втората половина на 20 и началото на 21 век, които бяха свързани с компютърни технологии. Но на карта беше унищожението на цялото човечество, затова и лекарите се адаптираха и работеха със стари апарати и правеха операции, разчитайки единствено на собственото си умение и сръчност.

ИИ не успя наистина да унищожи човечеството, но сега хората живееха отново в света такъв, какъвто беше преди компютърните технологии. Имаше много повече работа и работни места – автоматизацията в много сфери трябваше да бъде забравена и всичко беше по-трудоемко и времеемко. Имаха усещането, че са слезли от висок връх в една безкрайна равнина. Темпото на живота се забави. Отново четяха книги и вестници, прекарваха повече време навън в срещи с хора, пишеха на ръка или на печатна машина, ходеха на театри и концерти на живо и слушаха музика по радиото. Извадиха грамофоните и плочите и обсъждаха заедно сериали по телевизията. Нямаше го предишното разнообразие в забавленията, защото всичко отнемаше много повече време да се произведе и разпространи, затова всичко се повтаряше и обсъждаше обстойно.

Някои твърдяха, че сега животът е по-хубав и по-истински. Други, като майката, за които годините точно преди появата на ИИ бяха прекрасни, си спомняха с носталгия: „А някога …“.