milenamileva.com

Идеята, както много други щури идеи, му дойде насън. Да разработи приложение, което да дава отговор на съдбовни човешки колебания чрез песен. Когато се събуди, се разсмя на глас. После изпи две кафета и започна да програмира алгоритъма.

Беше програмист със собствена банда. Беше създателя на бандата, пишеше песните и бе най-ентусиазираният ѝ член. Беше също така и най-младият и искрено вярваше, че ще пробият. Другите членове на бандата бяха по-възрастни, свирели бяха и в други групи, но нито една не бе стигнала звездни величини. Всички ходеха на работа през деня, но липсата на семейства им даваше възможност да репетират с удоволствие вечер и през уикендите. Отдавна не мечтаеха за големи успехи и приемаха неговия неспирен ентусиазъм с доброжелателно снизхождение. Радваха му се, защото благодарение на безкрайната му творческа енергия се чувстваха подмладени, а силният красив глас и новите песни им осигуряваха поне някое и друго участие на живо.

Той обаче беше сигурен, че са обречени на успех. Затова не игнорира идеята за приложението – видя още един начин да привлекат нови слушатели. Прекара целия уикенд в разработването му и накрая го свърза с целия си огромен архив от всякакви песни, както и с всички песни на групата, която имаха качени в мрежата. За съжаление бяха само десетина – записите бяха скъпи. Клиповете съдържаха само текста, а в описанието имаше творчески псевдоними вместо имена. Тепърва трябваше да работят върху истински клипове и професионален имидж.

Приложението работеше простичко – потребителят можеше да го свали в телефона и след като отговори на двадесетина лични въпроса, включително и каква музика харесва, можеше да зададе въпроса си, подканен с насочващи думи като „Какво те гложди?“ „Опитваш се да вземеш решение, но не знаеш как да постъпиш?“ „Вместо да хвърляш зар или ези-тура, получи отговора си в песен“ и така нататък. След това приложението му предлагаше песен като отговор на въпроса. Подобно на теглене на късметче и със сигурност не по-точно от хороскопа във вестника. Работеше на принципа на набелязване на ключовите думи от песни, свързани с думи като „път“, „съдба“, „карма“, „щастие“, „избор“, „мъдрост“, „любов“, „раздяла“, „разбито сърце“ и така нататък, свързани с ключови думи от въпроса на потребителя и генерираше линк към песен, която отговаряше на жанровите предпочитания на клиента. Само дето той го пипна да приотизира и да предлага по-често песните на неговата група, независимо от жанровите предпочитания. За щастие песните им бяха изпълнени с подобни думи. Той самият пишеше текстовете, и те бяха проникновени, мистични, загадъчни и подлежащи на безкрайни тълкувания. Понякога, когато погледнеше стиховете към песен, която е написал преди време, се чудеше от къде му идват наум такива неща – някои от тях имаха дълбочина и мъдрост, която той не смяташе, че притежава. Та той бе едва на двадесет и пет и съвсем не бе преживял много – нито големи загуби и трагедии, само две-три съвсем обикновени драми с приятелки и някой и друг нормален спор с родителите му. Всъщност имаше прекрасно семейство и всички го подкрепяха безрезервно, никога не му бяха пречели в ключовите моменти на избор в живота му. Освен това беше с нормален ръст и телосложение, имаше приятни черти и естествен чар, който привличаше хората, лесно печелеше приятели и беше здрав като бик, дори рядко боледуваше от настинка. Животът му никак не бе труден. Затова неведнъж се учудваше откъде извират мъдростта и философските просветления в песните му. Когато му хрумваше стих, просто се вкопчваше в него и изплиташе цяла песен с мелодия. Някои от тези „сърцевини“ блясваха в главата му като неонов знак и той без колебание отваряше вратата под него и тръгваше по пътя, към който го водеха думите. Понякога, докато ваеше стиховете, започваше да чува мелодията. Друг път му се случваше да го преследва някакъв мотив, сякаш някой му подсвирква отдалеч, докато започнеше да следва подсвиркването и да се приближава към мелодията. Мотивът ставаше по-сложен и красив и естествено започваше да прибавя и думи, като нови нюанси и цветове към скица. Случваше му се да се чуди дали самият той не е платното. Останалите от бандата му се удивляваха, когато идваше с нова и почти завършена песен. Те помагаха с аранжимента, усложняването на мелодията, понякога предлагаха разместването на куплетите – сякаш той в бързината да я напише бе сглобил пъзела малко погрешно – и предложенията им винаги правеха песните по-красиви. Той отиваше с грубо издяланата скулптура и те я извайваха до съвършенство. Но същината поникваше в него. Основното, което бе научил след над десет години писане на песни, е че трябва да се остави на съзиданието да го води, да не го прекъсва и съмнява, защото тогава изгубваше пътеката. И затова идеята за приложението получи същото внимание както ако беше песен или стих.

Не сподели идеята на другите от групата. Провери как работи и след като на всеки негов „съдбовен“ въпрос приложението прилежно генерираше подходяща песен, изпълнена с житейска мъдрост и достатъчно често се появяваше и тяхна песен, качи приложението и го пусна безплатно в интернетния всемир. Постара се да няма връзка към него като автор, за да не изгуби евентуалния ефект на популяризиране на песните на собствената му група като очевидна цел. Забавлявава се няколко дни с мисълта, после постепенно го забрави, потънал в ежедневието.

И после всичко се случи много бързо. Няколко месеца след като му бе хрумнала идеята, една сутрин го събуди обаждане на барабаниста им, който задъхано и невярващо му съобщи, че песните и името на групата им е навсякъде в новините и че гледанията на малкото им качени в тубата клипове имат вече са стотици хиляди и растат непрестанно.

След като се събраха в едно кафе и започнаха да цъкат телефоните, за да проверят какво става и дали това не е грешка, постепенно стигнаха до новината, от която бе започнало всичко. Актьор, известен освен с имиджа си на един от талантливи актьори на века, също така с разгулния си начин на живот и разрушителни набези след пиянски запои, споделяше как е взел решението да промени начина си на живот, да се изчисти от опиатите и да дари милионите си за благотворителни цели именно след като бе получил безценен съвет от приложението, което музикантът мечтател почти бе забравил.

„Песента, която отговори на моят въпрос дали да сложа край на безумния си живот или не, ме разтърси дълбоко и напълно ме промени. Успя да докосне и излекува болка в моята душа, която ми пречеше да се отърся от пороците. Не бях чувал никога тази песен, нито групата, но съм благодарен на Провидението. Мисля, че такава музика идва непосредствено от Всевишния.“ В интервюто бе включен и линк към песента. Под клиповете им, имаше хиляди коментари, които коментираха и обсъждаха философските текстове и споделяха как откриват божествени напътствия там. Най-безумното в цялата история бе, че тяхната група се казваше „Провидение“. Бяха избрали това име напосоки – запомнящо се и оригинално, с нотка мистицизъм. Вече не се замисляха за смисъла на думата, беше просто името на групата. Дори авторът на приложението леко се сепна, защото когато пусна приложението, избегна тази дума именно заради връзката в групата и нито за момент не направи връзка с целта на приложението. Набързо разказа на останалите за приложението и как е заложил алгоритъм за преобладаващ избор на техните песни. Потупаха го по рамо за страхотната идея, но бяха стреснати от това, което се случваше. Никой от тях не беше религиозен, нито вярваше в съдбовни съвпадения. Внезапната популярност на песните им беше прекрасно нещо, но да бъдат определяни като вестоносци на съдбата или глас господен, не беше нещо, което им допадаше. И това, което се случи в следващите седмици, потвърди опасенията им. Малкото им песни и името на групата беше в устата на всички, и асоциацията, че песните им са проводник на божие послание, ставаше все по-настойчива. Изведнъж милиони познаваха и цитираха песните им. Но имиджът им съвсем не беше това, което биха избрали. След като изслуша оплакванията му, една приятелка отбеляза: „Може би провидението те е избрало да си му глас, независимо от волята ти.“ Побиха го тръпки.

Седнал на бара с чаша уиски в ръка, той пусна приложението на телефона си и зададе въпроса: „Как да се измъкна от кашата, в която се насадих?“ Приложението му изпрати линк към една от собствените му песни. Макар и да я знаеше наизуст, отново прочете текста ѝ. След което се разсмя: „Разбира се“.

На другия ден събра бандата и им сподели плана си. Всички го приеха с облекчение. Изтри песните им от всички платформи и заедно покриха с блажна боя името на групата върху инструментите. Събраха си багажа и се преместиха в друг далечен град, където никой не ги познаваше.

„Провидение“ изчезна и придоби легендарен статут. Свалени копия на песните се разпространяваха, но вече никой не можеше да каже със сигурност кой ги е създал. Разказваха се всякакви истории.

Музикантът започна да твори отново. Без да прави усилие да промени стила си, песните му звучаха съвсем различно от предишните. Дори и гласът му сякаш се промени. Бандата все така помагаше да ги усъвършенства. След известно време се престрашиха да изпълнят няколко от тях пред публика в местния бар и никой не направи връзка с „Провидение“.

Напоследък му се върти една нова идея за приложение….